Джош бил на скромните 16 години, но всички го уважавали повече дори от баща му. Животът им бил лесен докато не се появило лондонското семейство. Преселници, които били само четирима, но объркали живота на хиляди, най-много на "охажорите". Те обаче решили да се запознаят с новодошлите като им обяснят как стоят нещата тук. 3 дни умували кой да говори с семейството и накрая след огромен спор решение било взето - изпратили Джош.
      Къщата на Майсел не била голяма. Намирала се точно в центъра на градчето и се отличавала от всички други със светлите си големи прозорци и розови стени. Минавайки покрай тази къща дори и най-намусения човек би се усмихнал и би си помислил за нещо по-добро.
      Вървейки към розовата къща, Джош си мислеше - "Какво ли ще срещна там? Как ли ще реагират на правилата на братята ми?". Потънал в тези си мисли, Джош неусетно пристигна пред дома.
      Ето я. Малката светло-зеленикавата врата, на която виси красива цветна табелка "Добре Дошли". Без да се осъзнае Джош се усмихна. Това малко го изплаши, но бързо се върна към задачата си като позвъни на звънеца. Не се чу типичния звън и това отново го изненада.


     Нямаше и минута и вратата се отвори. От нея се показа красиво русокосо, слабичко, със кафеви очи, момиче. Тя се усмихна топло и попита момчето, стоящо пред нея какво желае. Джош онемя. Скоро в градчето не е имало по-красиво момиче от нея. Веднага забрави за какво всъщност бе дошъл и побърза да се представи. 


          - Здравей. Аз съм Джош. Твой съсед - и се усмихна широко.
          - Здравей Джош. Аз съм Аля. Много се радвам, че имам късмет още с пристигането си да се запозная с някой много приятен човек, пък и е на моята възраст - каза набързо тя и му подаде ръка. Това го изплаши, но все пак отвърна на поздрава.
         - Ще влезеш ли да пием по чай, Джош - вежливо попита Аля. Джош не успя да повярва, но все пак отново се усмихна и обясни, че просто е минал да приветства новите си съседи и сега ще тръгва. И без дори да дочака нейното "чао", той се обърна и с бърза крачка се отдалечи от розовата, така приветлива, къща.

Аля го последва с учуден поглед, но не понечи да го догони. Момчето било красиво - високо, с огромни ръце, с красиви кафеви очи, с прекрасна рошава кафеникава коса и прелестна усмивка.

Последното най-много спечелило Аля. А тя е момиче на 16 години, чийто баща бил преместен от Лондон в това закънтено градче по служба. В началото доброто момиче се чувствало ужасно, защото трябвало да започне живота си наново. Но след посещението на Джош, в нея се появила надежда за нещо по-добро.